Още в началните стадии на алкохолна интоксикация, връзката между два мозъчни района се нарушава да степен, в която социалните сигнали спират да бъдат правилно интерпретирани.

Амигдалата представлява набор от ядра в мозъка, които имат функция в регулиране на емоционалния отговор. Тя е отговорна за възприемането и на чуждите лицеви експресии, но остава със силно намалени възможности след прием на алкохол. Емоционалният процес, настъпващ след това е функционално свързан с друг район на мозъка – префронталния кортекс.

Проф. Пфан от университета в Илинойс е водещият психиатър в тазгодишно изследване, хвърлящо светлина върху ефекта на алкохола над обработването на емоционални стимули – снимки на сърдити, ядосани, уплашени или усмихнати и весели лица.

Докато участниците, разглеждат тези снимки в различна степен на алкохолна интоксикация, учените разглеждат мозъците им чрез функционален ядреномагнитен резонанс, който им позволява да наблюдават в реално време къде точно в мозъка протичат текущите процеси.

Задачата на доброволците е да свързват произволни снимки на човешки лица, които им се предлагат, с една от емоциите: радост, тъга или гняв. Преди да започнат, им се дава или силно алкохолно питие или плацебо, без алкохол.

При участниците, приели алкохол, се наблюдава разрив на връзката между амигдалата и орбитофронталния кортекс – част от префронталния кортекс, която се сочи за обработвателен център на социо-емоционална информация и вземане на решения. Също така, реакциите им спрямо емоциите страх и гняв била силно потисната. Това, според учените, обуславя пониженото разбиране и неадекватните решения спрямо социалните ситуации, които се взимат при алкохолна интоксикация.

Тези фактори, макар разчетени под влияните на алкохол, демонстрират мозъчните пътища, водещи до социална агресия, социално отдръпване и бързо ядосване, типични не само за подпийналите, но и за изпадналите в тежки депресии и страдащите от психични проблеми.

Проф. Пфан споделя, че тези открития правят абсолютно противопоказна употребата на алкохол при депресивни състояния или психотични изблици – те не носят успокоение, а само изострят подлежащите проблеми. Подобни случаи са най-често срещаните причини за развитието на алкохолна зависимост преди 30-тата година, разкрива още професора.