Слюнката е първият"секрет", който се отделя при прием на храна или дори само при мисълта за нея

drobiЧрез секрецията на различни вещества, соли и вода, храносмилателната система извършва три основни функции - смилателна, защитна и регулаторна.
Секреторната активност на храносмилателната система се изразява в производството и отделянето на храносмилателни ензими, но не само. В това число се включват още вода, електролити, включително и хормонални субстанции. Тези хормони и хормонални субстанции се отделят от различни органи и системи - специализирани жлези, както в храносмилателната система, така и извън нея.
Смилателната функция се осъществява от ензими, които превръщат белтъците, въглехидратите и мазнините в нискомолекулни съединения.
Мукусът, заедно с електролитите и водата, които се отделят по хода на храносмилателния тракт, покриват лигавицата и по този начин осъществяват и защитна функция. Мукусът е устойчив на храносмилателни ензими и по този начин предпазва от химичното въздействие на редица ензими.
Ролята на водата и електролитите е да разреждат в значителна степен и в някои случаи дори да неутрализират попадналите едновременно с храната бактерии, вируси, някои паразити и токсини.
Основната роля на хормоналните субстанции е да регулират секрецията и двигателната активност на храносмилателната система.
Гастринът е с основно значение като физиологичен регулатор на секрецията на солна киселина от стомашната лигавица. Освен това има значение и за трофиката на стомашната лигавица.
Като негова противоположност по действие соматостатинът намалява отделянето на солна киселина, но не само. Той оказва действие още върху забавяне изпразването на стомаха и намалява кръвния поток към тънкото черво. Освен това оказва инхибиращо-потискащо действие върху редица други хормони, в случай на необходимост. Крайният резултат от неговите ефекти е намалената резорбция на хранителни вещества.
Храносмилателните сокове се отделят по цялото протежение на стомашно-чревния тракт. Техният обем, както и съставът им зависят пряко от физико-химичната природа на приетата храна, която може да варира в големи граници.
Слюнката е първият"секрет", който се отделя при прием на храна или дори само при мисълта за нея. Тя се отделя от слюнчените жлези, но в нейния състав влизат още гингивална (от венеца) течност, различни микроорганизми от зъбната плака и остатъци от храна. Слюнката се произвежда от два вида слюнчени жлези - главни и малки.
„Здравна поща“

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД