Липомите са най-честият тумор на меките тъкани. Те са бавнорастящи, доброкачествени мастни тумори, които образуват меки туморни маси, затворени от тънка, влакнеста капсула. Предполага се, че липомите рядко могат да се превърнат в злокачествени, това събитие не е убедително документирано. Липомите са доброкачествени тумори. Злокачествените тумори, които произхождат от мастна тъкан, се наричат липосаркоми.

Липомите могат практически да възникнат и да се развият във всички части на тялото. Подкожните липоми обикновено не са фиксирани към основната фасция. Влакнестата капсула трябва да се отстрани, за да се предотврати повторното появяване на липома.

В стомашно-чревния тракт липомите присъстват като субмукозни тумори. Най-често срещаните места включват хранопровода, стомаха и тънките черва. Симптомите възникват от обструкция на лумена (просвета) или кървене.

Дуоденалните липоми са предимно малки, но могат да бъдат свързани с обструкция на лумена. Те могат да причинят болка, обструктивна жълтеница или инвагинация при по-млади пациенти. Ерозията може да доведе до тежко кървене.

Малки чревни липоми се срещат главно при пациенти в напреднала възраст. Те са склонни да причиняват субмукозни лезии. Намират се по-често в тънките черва, отколкото в дванадесетопръстника или празното черво. Както и при дуоденалните липоми, може да възникнат тежки кръвоизливи или инвагинация.

Липомите на дебелото черво обикновено се откриват при ендоскопия (изследване, при което се извършва директен оглед на различни вътрешни органи). Биопсията на лигавицата помага за поставянето на диагнозата. Както при липомите на други места, липомите на дебелото черво могат да причинят болка при обструкция или инвагинация.

Различни изследвания показват и наличието на липоми на други места в тялото, където те възникват по-рядко. Това включва ендокринни органи - щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, панкреаса и паращитовидните жлези.

Документирани са също и лицево-челюстни липоми, включително в езика, паротидни, орбитоназални, максиларни и парафарингеални пространствени маси.

В редки случаи се наблюдава вътрекостно и вътреставно засягане. Съобщава се също за включването на структурните компоненти на медиастинума, включително дихателните пътища и плеврата. Гинекологични липоми могат да се появят в матката, яйчниците и др.

Включването на сърцето (причиняващо вентрикуларна тахикардия), горната куха вена, мозъка и гръбначния мозък може да представлява значително клинично предизвикателство.

Често се срещат смесени тумори, като ангиолипоми и фибролипоми, които обикновено са доброкачествени. Диференцирането от липосаркома може да бъде трудно.

Други мастни тумори включват липобластоми, хиберноми, атипични липоматозни тумори и липосаркоми. Либобластомите се срещат почти най-вече при кърмачета и малки деца. Те имат доброкачествен клиничен ход и ниска честота на рецидиви след хирургично отстраняване.

Хиберномите, също рядко срещани тумори, възникват от кафява мастна тъкан. Атипичните липоматозни тумори обикновено се считат за нискокачествени саркоми, със силна склонност към рецидив, но с малък метастатичен потенциал. Липосаркомите са мезенхимни злокачествени заболявания.
"Здравна поща"