Хемотрансфузията изисква пълна концентрация

Хемотрансфузията изисква пълна концентрацияКръвопреливането е процедура, която носи определени рискове и при недобросъвестно изпълнение може да застраши живота на пациента. Ето защо е необходимо да бъдат съблюдавани определени правила при определяне на кръвната група, определянето на съвместимостта между кръвта на пациента и кръвните продукти и при преливането на кръвта или кръвните продукти.
Една от първите стъпки при претрансфузионното тестуване е определянето на самоличността на пациента и незабавното му регистриране в базата данни на болницата. Следва

колекционирането на кръвна проба от пациента

и съхраняването в ЕДТА (кръвта не трябва да се съсирва), а в някои случаи (зависи от държавата и законодателството) може да се използва коагулирана кръв с отделен серум. Събраната кръв, освен за определяне на кръвната група на реципиента, се използва и за определяне на съвместимостта с кръвта или кръвния продукт (кросмач определяне). Затова въпросната епруветка може да се използва за кросмач до 96 часа след вземането на кръвта. След този срок се взима нова проба от пациента. Причината е, че

след 96 часа в пробата може да се образуват антитела

ако пациентът е бил кръвопреливан преди, същото може да се получи и след бременност. Най-значимите клинично антитела са IgG.
Основните тeстове преди трансфузия са определяне на кръвна група по ABO системата и определяне на резус фактора (RH) с тест серуми, съдържащи специфични антигени. След определянето на кръвната група следва кросмач определянето на съвместимостта, то може да бъде серологично и компютърно асистирано електронно. При определянето на кръвната група се използват еритроцити на реципиента с тест серуми – анти-А и анти-В ( еритроцити от група А имат антиген А и антитяло анти-В, затова те ще реагират с тест серума анти-А). За определяне на Rh се използват еритроцити на пациента и анти-D серум. При  Rh (-) пациенти антитела се образуват след бременност и след кръвопреливане с Rh (+) еритроцити.
Друг тест преди кръвопреливане е

определянето на титъра антитела

(при пациенти с анамнеза за кръвопреливане или бременност), както и идентифициране на тези антитела, ако ги има. Тези проби са трудоемки и изискват време, затова в условията на спешност се пренебрегват често.
Тестът за съвместимост се прави със серум на реципиента и еритроцити на донора.
Изписването на кръв и кръвни продукти (PPP- plasma protein product) е решение на лекуващия лекар, което трябва да е основано на гайдлайн, базиран на доказателства. Трябва да има строга индикация за трансфузията. Необходимо е

правилно идентифициране на реципиента и донорската кръв

коректно изпълнение на всички претрансфузионни тестове и наблюдение за появата на трансфузионни реакции (към статиите за реакции при кръвопреливане).
Нужно е пациентът да подпише информирано съгласие, освен в условията на спешност или ако е в безсъзнание. Когато пациентът принадлежи към религиозна общност, като свидетелите на Йехова (или по други причини) и отказва кръвопреливане, той трябва да подпише информиран отказ, като

декларира, че е запознат със всички рискове

които поема с решението си и носи отговорност за последствията.
В искането за кръв или кръвни продукти трябва да фигурират данни като име на лекаря, имена на пациента, ЕГН, кръвна група, определена от лекаря, диагноза и показание за кръвопреливането, ниво на хемоглобина, точно количество кръв или плазма.
Във фиша, който се попълва при самото кръвопреливане, отново се записват имената на пациента, записва се серийният номер на кръвта или плазмата, срокът на годност и количеството, точният час на провеждане на пробата за съвместимост,

плочката, на която е правена пробата, се запазва

описват се виталните признаци на пациента 30 минути преди начало на хемотрансфузията. Ако се използват уреди за затопляне на кръвта или за трансфузия под налягане, това също се документира. Началото и краят на кръвопреливането се отбелязват, като се следят показателите на пациента на петата минута, на петнадесетата минута, на тридесетата минута и след това през целия ден (от дежурния лекар или медицинска сестра), като всичко се документира.
При проява на трансфузионна реакция инфузията моментално се прекратява и на пациента се включва солеви разтвор.
При пренасянето на кръвта или кръвния продукт от кръвна банка до отделението, той се съхранява в хладилна чанта. Затоплянето в уред или на водна баня трябва да стане, докато кръвта достигне 37 градуса, затова

затоплянето на водна баня не е препоръчително

тъй като температурата не може да се регулира точно, макар и широко да се използва в България, поради липса на консумативи.
Когато се осъществява хемотрансфузия, ако източниците са периферни венозни, то те трябва да са поне два, а минималният размер на лумена е 20-22 G, при деца е 22-25 G. Когато източникът е централен венозен, то е добре той да е с няколко лумена и да се използва система от трипътници. Самите системи за кръвопреливане имат специален филтър с размери на порите между 170-260 микрона, през който не преминават съсиреци и коагулирани протеини. Някои кръвни продукти също налагат трансфузия през филтър.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД