Инфекцията с онкогенни вируси не означава задължително развитие на рак

Инфекцията с онкогенни вируси не означава задължително развитие на ракМеханизмът на предаване на вирусите, причиняващи онкологични заболявания, варира в зависимост от вида на вируса, вида на инфекцията, нейния прицел и жизнения цикъл на вирусите.
Онковируси, които

могат да се предават чрез сексуален контакт

са HBV (вирусът на хепатит B), HCV (вирусът на хепатит С) и HPV (човешкият папиломен вирус). HBV и HCV инфекциите могат да бъдат придобити и чрез заразяване при кръвопреливания или могат да бъдат предадени чрез споделяне на една и съща иглата между употребяващи наркотици интравенозно.
Предаване на HBV и HCV е наблюдавано от майка на дете по време на бременност или раждане, а EBV (вирусът на Епщайн-Бар) инфекциите могат да се предават

чрез слюнка от едно лице на друго

Прогресирането към рак в резултат на инфекция с онкогенен вирус обикновено е рядко явление. Общото разпространение на високорисковата HPV инфекция е 23%. Повечето от тези инфекции се изчистват без намеса в рамките на няколко месеца след заразяването и до около 90% в рамките на две години. Само 0,3-1,2% от тези инфекции в крайна сметка прогресират до инвазивен рак на маточната шийка, според данни на Световната здравна организация (СЗО).
Друг пример е свързан с вируса на хепатит В (HBV). Повече от 90% от заразените хора се възстановят и се изчистват напълно от вируса в рамките на шест месеца, докато

по-малко от 5% от заразените развиват хроничен хепатит

Двадесет процента от случаите на хроничен хепатит B прогресират до чернодробна цироза, а от тях само 5% преминават към хепатоцелуларен карцином.
В случаите на инфекция HCV - друг агент, причиняващ хепатоцелуларен карцином, приблизително 2-3% от световното население са били заразени с него. Според данните от СЗО хроничната HCV инфекция се развива при 55-85% от заразените, като

рискът от чернодробна цироза е приблизително 15-30%

в рамките на 20 години. Степента на преминаването от цироза към хепатоцелуларен карцином е приблизително 1-3% годишно.
Според данните от серологичните тестове, EBV е друг онкогенен вирус, присъстващ в приблизително 95% от възрастните хора по света. Въпреки това, само в много редки случаи тези инфекции преминават към лимфома на Бъркит или назофарингеалния карцином.
Аналогично разпространението на инфекцията на човешки-Т-лимфотропен вирус тип 1 (HTLV-I) в някои ендемични области е 15%, докато

Т-клетъчна левкемия при възрастни

се развива само при приблизително 2-4% от тези заразени лица в ендемични региони и само когато инфекцията в ранна детска възраст е често срещана.
Тези данни показват, че инфекцията с онкогенни вируси не означава задължително развитие на рак, въпреки че инфектираните лица могат да се считат за рискова популация за развитие на онкологични заболявания. Епидемиологичните проучвания показват, че рисковите фактори за рак включват вирусно засягане, персистиране на инфекцията и продължителност на инфекцията.
Въпреки че тези онковируси

принадлежат към различни групи

показват различна етиология, имат различни жизнени цикли, засягат различни органи и използват различни механизми за предизвикване на рак, могат да се отбележат и някои общи характеристики за развитието на онкологични заболявания при вирусна канцерогенеза. Тези общи характеристики са свързани с медиирани от вируса фактори и екзогенни фактори, които създават благоприятни условия за подпомагането и развитието на рака.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД