Министерски съвет прие новия бюджет на Националната здравноосигурителна каса, следващата стъпка е той да бъде приет от парламента. Какво се знае дотук? Бюджетът расте, смъртността също. Това не е нищо ново - откакто НЗОК бе създадена, бюджетът й нараства всяка година с бързи темпове, като Министерството на здравеопазването оправдава това с няколко аргумента - покачването на средната възраст на населението, повишената заболеваемост, по-високи цени на лекарствените продукти и постоянният дефицит на средства в здравната система.

Всичко щеше да бъде хубаво, ако покачването на бюджета на ведомството беше довело до понижение на смъртността. На практика обаче от 2013 г. до 2015 г. смъртността е нараснала с 5.53%, а в абсолютни числа - покачване от 104 хил. до 110 хил. Сметките на управляващите не излизат, явно проблемите идват от другаде.

Лекуваме вече болни, вместо да инвестираме в превенция. Две от най-големите пера в бюджета през годините са плащанията за болнична медицинска помощ и за лекарствени продукти. През 2017 г. са предвидени приблизително 1.5 млрд. лева за болнична помощ, 800 млн. лева за лекарствени продукти, а за извънболнична помощ - кумулативно са заделени едва 489 млн. Проблемът идва от там, че лечението на заболяване, което вече е стигнало до ниво болница, е в пъти по-скъпо, поради това че изисква интервенции, продължително лечение на място, висока ангажираност на медицинския персонал и продължителен прием на лекарства.

НЗОК е в дефицит всяка година. Това обаче не води до фалит, както би следвало да бъде в един частен фонд, напротив - НЗОК постоянно бива подпомагана с финансови инжекции. Може да се каже, че касата бива източвана от държавни и частни болници чрез клиничните пътеки и търговците на лекарства (с помощта на различни пациентски организации).