Поликистозните яйчници заплашват с безплодие

Поликистозните яйчници заплашват с безплодиеЗа първи път синдромът на поликистозни яйчници е описан през 1935 г. Терминът "синдром" се използва в случаите, в които клиничната картина е съвкупност от различни симптоми, причината за които е една и съща.
В основата на състоянието е повишеното производство на андрогени (мъжки полови хормони), предимно от яйчниците. Синдромът се посочва като една от водещите причини за стерилитет и безплодие при жената.

Една от десет жени в детеродна възраст страда от синдром на поликистозни яйчници

Най-често наблюдаваният симптом са разредените до липсващи менструални цикли. За олигоменорея се говори, когато са налице осем или по-малко менструални кръвотечения в рамките на една година. А за аменорея говорим, когато липсват ментруални кръвотечения в три поредни цикъла.
В зависимост от възрастта на пациентката и хормоналния статус, отговорът към нарушената яйчникова функция е различен - олигоменорея, аменорея, полименорея или дисфункционални кръвотечения.
Друг чест симптом е

увеличеното окосмяване на типични за мъжете области на тялото

- по лицето, между гърдите, по срединната линия на корема, гърба, бедрата и пръстите. Степента на изява на окосмяването е в пряка зависимост от нивото на андрогените.
Повишената продукция на мъжки полови хормони води до повишаване на секрецията на мастните жлези, което при наличие на бактериални или гъбични инфекции често води до проявата на акне.

Наблюдава се склонност към напълняване

До 40% от жените със синдром на поликистозни яйчници повишават телесното си тегло. Затлъстяването се приема като рисков фактор за репродуктивните способности. Дори загубата на едва 5% от теглото е възможно да доведе до спонтанна овулация. Приблизително при 30-40% от жените със синдром на поликистозни яйчници е налице инсулинова резистентност и хиперинсулинемия.
При  20 до 30% от жените се откриват поликистозни яйчници при ехографското изследване, без наличие на други характерни симптоми. Ехографското откриване на поликистозни яйчници в никакъв случай не е достатъчно за поставяне на диагнозата синдром на поликистозни яйчници, тоест

наличието на яйчникови кисти не поставя със сигурност диагноза

а липсата на поликистозна структура на яйчниците не отхвърля диагнозата синдром на поликистозни яйчници. В този случай опорни точки за диагнозата са данните от клиничната картина и резултатите от хормоналните изследвания.
Синдромът на поликистозни яйчници е свързан с повишен риск от ендометриална хиперплазия и ендометриален карцином, инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2, артериална хипертония и атеросклероза.
Конкретната  причина за проявата на синдрома не е напълно изяснена, поради което

няма и единни критерии за лечение

В ранните стадии на синдрома дори промяната в начина на живот може да подобри състоянието. Промяната в начина на живот е свързана с намаляване нивата на стрес, поддържане на умерен двигателен режим, както и разнообразно и балансирано хранене.
Дефицитът на различни хранителни вещества има пряка отношение към хормоналния дисбаланс. Едно от ключовите хранителни вещества е мио-инозитолът. Той се синтезира от организма в бъбреците и черния дроб. Представлява изомер на инозитол (псевдо-витамин B8). Проучвания установяват, че при жени със синдром на поликистозните яйчници има

недостиг на мио-инозитол в яйчниците

Недостигът на мио-инозитол може да се компенсира с допълнителен прием чрез храната или чрез хранителни добавки. Най-голямо съдържание на мио-инозитол има в грейпфрута, бадемите и бобовите растения. Но той не се натрупва в организма, поради факта, че е водноразтворим, което налага необходимостта от ежедневен прием.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД